Няма точна, общоприета формулировка на понятието "химия".
Използвано от дилетанти под това определение попадат всички препарати за здравето и спорта, различни от това, което може да се види в хранителните магазини. Те са произведени изцяло или с помощта на някаква химична преработка, следователно са "химия", а щом са "химия" значи са вредни. Това е толкова глупаво твърдение, че няма и да го коментирам. Ако все пак някой не разбира глупостта му, изчерпателно ще обясня в някой следващ пост. Достатъчно показателно е, че те се водят като "хранителни добавки".
По-запознатите определят като "химия" най-често хормоналните препарати. Може да чуем въпрос като"
пие ли анаболи и стероиди", като очевидно не е ясно, че това са 2 понятия от разговорният език, които са синоними и показват нивото на знание по темата. "анаболи" идва от анаболен, което всъщност е медицински термин, означаващ буквално "мускулноизграждащ". "стероиди" е също термин от науката, с който се означават определен вид липиди, а представители на вида са хормоните (и витамин Д). Ако някой не се сеща, прости липиди са мазнините. Така че правилното название на спортните препарати (повечето от които са забранени) е "анаболен стероид", т.е. вещество, участващо в хуморалната регулация на организма (по химичен път), като силно стимулира трупането на мускулна маса.
Тези продукти вече се делят на "меки" и "твърди" ("слаби" и "силни"), като границата за всеки е различна и идва от неговите опит, предпочитания и знания. Обикновено в първата група са доста от билките (и извлечените от тях вещества) и препаратите, действащи като прекурсори на хормоните. Във втората група попадат хормоните в чист вид и тези, които са претърпели химична намеса в състава си с цел увеличаване на ефекта им. Като обаче подчертавам,че това деление е условно.
Пример: българският продукт "трибестан". съдържа билка, която в определени случаи може да покачи нивото на тестостерона в организма, а той е един от основните 4 хормона по отношение на силата и мускулната маса. Именно с тази цел се употребява от много български спортисти днес, като с него са започнали първи щангистите ни преди десетилетия. В лечебната практика се предписва от медиците на хора, страдащи от импотентност. Макар в момента свободно да се продава тук, в много страни е забранен за търговия. Същото е и с дискутираният ефедрин. До преди 2 години той (и продуктите, които го съдържат) можеше да се продава (и се използваше от много спортисти) свободно в БГ и в много други страни.Нека не се забравя, че по-голямата част от синтетичните анаболни стероиди са били на свободна продажба в магазинната и аптечна мрежа през 60-те години.
И двете групи се използват предимно за достигането на по-бързи и по-ясно изразени спортни резултати - дали това ще е редуциране или нарастване на телесната маса вече... зависи от поставените цели. Малко хора си дават сметка, че тези продукти се използват терапевтично с цел повлияване на страдащи от заболяване хора. Забранени са за търговия и продажба и в някои страни се третират също както хероина и кокаина, поради възможността от повлияване на човешкото здраве. Тук ключова дума е "възможността". Дали и колко ще окажат влияние върху здравето, и колко трайни ще са тези ефекти, зависят от много фактори. При всички положения, обаче, непредубеденият и достатъчно запознат с материята човек ги поставя поне наравно с цигарите и алкохола. Медицинската общност и държавните органи си затварят очите за тях, поради големите печалби и навиците на голяма част от обществото, и държат в заблуждение хората относно опасността от наркотиците и стероидните препарати. Те се използват и ще се използват без значение на забраните - тъй като носят (почти) гарантиран резултат. Няма състазател, който да е стъпил на международен подиум в скоростните, силовите или спортовете за издръжливост, и да не е използвал в една или друга степен такива продукти за да е по-резултатна подготовката му.
Няма да се спирам конкретно на физиологични промени в тялото и някои нежелани странични ефекти при използването на хормоналните продукти - по това се е дискутирало много. Твърдението
Химията води до прогресивно затъпяване може да е вярно в определин случаи, но далеч не е правило. тук става въпрос предимно за психологическите аспекти на употребата на такъв тип вещества, отколкото на някаква физическа закономерност. Искам да отбележа, че макар за средностатистическият българин спортиста (особено професионалният) да е като цяло тъп, това съвсем не е така. Като се има предвид, че 90% от професионалистите ползват "химия" ... извода може да си го направи всеки и сам. Един от хората, известни в цял свят, е бате Арни - станал вече и губернатор в САЩ, а преди това беше министър на спорта. Едва ли някой ще го нарече гений, но сигурно и никой не би използвал "тъп".
За съжаление, има случаи на "затъпяване" в спортистите (използващи или не "химия") - и то е когато спорта се превърне в такава част от техния живот, че останалото да не ги интересува. за тях вече е важно само кога и къде да тренират, колко силно да ударят, колко много да подвигнат, колко време ще издържат в басейна и т.н., кога и как да се хранят, да спят и всичко останало свързано почти само със спорта. Нормално е при такова увлечение човек да няма време да следи политиката, световните новини и изобщо да не знае нищо за заобикалящият го свят, да страни от хората - първо защото му трябва време за спорта, второ защото няма какво да си кажат, интересите им не се преплитат. И така с времето се създава едно погрешно впечатление за "мутанта", якият и тъпият "вол" от залата по щанги, борба или бокс. Естествено, трябва да се отчете и друг фактор, че в спорта може да имат (голям) успех и хората със сравнително нисък коефициент на интелигентност, в който те намират признание и успех. за такъв човек, спорта в съчетание с химията представлява един омагьосан кръг, от който няма излизане. Без химия той не може да е във върховете на спорта, без спорта се превръща в (образно казано) г-н
никой, което ще рече, че му трябва повече химия, за да е по-добър спортист и оттам да е г-н
някой (простете жаргона ми).
Според мен взимането на химия си е въпрос на избор. Всеки сам си избира просто слагаш на кантар вредите, които нанасят стимулатурите(твърдите анаболи, хормони и т.н) и големите спортни постижения срещу скромните резултати, постигнати само с труд и скромно възтановяване с витамини,аминокиселини,минерали. Има и таланти, които могат и без адско зобене да постигнат големи резултати, а има и някои които без това не могат.
Това всеки сам си избира, а тъпотата расте прогресивно ако си като кон с капаци и не обръщаш внимание на нищо и не се интересуваш от нищо,без значение дали се занимаваш със спорт или не!