Липиди

Липидите са биологични компоненти, неразтворими във вода и разтворими в органични разтворители. Към тази голяма категория, включваща повече от 1000 различни съединения, главните липидни групи в човешкия организъм са: мастните киселини, триацилглицероли (триглицериди), фосфолипиди, гликолипиди (сфинголипиди), стероли (напр. холестерол), изопреноиди, мастно-разтворими витамини и др. Терминът “мазнини” се използва по-често за мастно съдържание на храни и диети, а “липиди” - за метаболизма на мазнините в живите организми.

Мастните киселини участват в състава на триацилглицеролите, фосфолипидите, естерния холестерол и по този начин оказват влияние върху техните свойства. Мастните киселини се състоят от въглеродна верига (от 4 до 30 въглеродни атома), метилова група от една страна и ацидна група от друга. Всеки въглероден атом е свързан с един или два водородни атома. Свойствата на мастните киселини варират в зависимост от дължината на въглеродната верига, степента на насищане, мястото на двойната връзка. Според дължината на веригата мастните киселини се делят на три групи: късоверижни (до 4 въглеродни атома); средноверижни (6-10 въглеродни атома); дълговерижни (над 10 въглеродни атома). Според степента на наситеност те могат да бъдат: наситени (без двойни връзки); мононенаситени (с една двойна връзка); полиненаситени (с две и повече двойни връзки).

Триацилглицеролите (триглицериди) са естери на глицерола с три мастни киселини. Мастнокиселинният състав на триацилглицеролите определя техните свойства, смилаемост и резорбция. Те са най-голямата по количество липидна фракция в човешкия организъм и са основен и дълготраен източник на енергия, складиран в мастните депа.

Фосфолипидите са втората по големина липидна съставка на организма и представляват естери на глицерола с два мастно-киселинни остатъка и фосфорна киселина. Синтезират се главно в черния дроб и в чревната лигавица. Тъй като имат едновременно и мастно- и водноразтворими свойства, фосфолипидите се срещат и в комбинация с протеини в клетъчните мембрани и в кръвта, където участват в транспорта на мазнините. Основната функция на фосфолипидите е да поддържат структурната цялост на клетките.

Холестеролът е представител на стеролите. Среща се в свободна или естерифицирана форма само в животинските тъкани. Той е важна съставна част на клетъчните мембрани, играе роля в биосинтеза на жлъчни киселини, хормони на надбъбречната жлеза, естрогени и прогестерон и е прекурсор на витамин Д. Основно холестеролът се приема от човека с храната, но може и да се синтезира от клетките на организма.

Според функциите си липидите се разделят на:

структурни - фосфолипиди, мастни киселини, холестерол;
резервни - триацилглицероли, мастни киселини;
транспортни - фосфолипиди, липопротеини.

Липидите приети с храната са важен нутриент, основен източник на енергия. Един грам мазнина осигурява 9 ккал. Те са основният транспортен носител на масноразтворимите витамини. Есенциалните мастни киселини - линолова и линоленова, са изключително важни при формиране на клетъчните мембрани, особено на нервната тъкан.

Високият прием на мазнини и особено високият прием на наситени мастни киселини, се свързва с повишаване нивата на холестерола, и е важен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване и усложненията му. Редица изследвания установяват връзка между високия прием на мазнини и наситени мастни киселини и повишен риск от някои видове рак - на дебелото черво, на гърдата, на простата.

Диетолозите препоръчват енергийният дял на мазнините в дневната храна да не надвишава 30%.